Със съпруга ми имаме бизнес, който ни позволяваше да водим един нормален начин на живот и най-важното - да отглеждаме нашата дъщеря без лишения. Както повечето хора, които се занимават с малък бизнес в България, така и ние трябваше да изтеглим кредит, с който да направим преустройство на магазина и който есествено беше обезпечен с ипотека на нашия дом.Всичко вървеше добре.Естествено, имаше много препятствия, с които трябваше да се справим, но това е нещо, без което просто не може.Вече имахме планове за разширяване на бизнеса, когато някаде в първата половина на 2008г. проблемите започнаха да ни връхлитат един след друг.Някак си изведнъж приходите от магазина спаднаха главоломно.Заедно с това бащата на Милен, който никога не е имал сериозни здравословни проблеми и винаги се оправял прекрасно сам, претърпя тежък сърдечен удар.По- малко от месец след това майка ми се разболя тежко.Тя имаше нужда от някой, който да се грижи за нея и това бяхме само аз и съпруга ми.След това дъщеря ми започна да се представя зле в училище, а беше много важно да има добрър успех, защото другата година щеше да кандидатства в университета.
След всички тези трудности отношенията в семейството започнаха да се влошават.Ние винаги сме били много задружно семейство и особено в трудни моменти сме били най-сплотени.Имам чувството, че всичко това започваше да се случва поради някаква завист от страна на съседи и така наречени "приятели". Съпругът ми сподели, че според него някой трябва да ни е урочасал. Получих ПРЪСТЕНЪТ ОТ АТЛАНТИДА като подарък за рождения ми ден от мои приятелки, с които се познаваме от както се помним.Първото нещо, което се промени, след като започнах да нося ПРЪСТЕНЪТ, бяха отношенията със съпруга ми.
После и ежедневието ми започна да се променя. Случваха дребни неща, които ме караха да се чувствам добре.Следващата промяна беше в това, че оборотите на магазина взеха да се покачват с всяка изминала седмица.Миналия месец успяхме да отворим още един малък магазин, който за сега върви просто перфектно.Ако нещата продължът в същия дух, предполагам, че до края на календарната година ще възвърнем 75% от ипотеката.
Не виждам друга причина за всички тези прекрасни събития освен ПРЪСТЕНЪТ ОТ АТЛАНТИДА.Заедно с всички други чудесни неща, които започнаха да се случват на семейството ми и дъщеря ми започна да се справя много по-добре в учиище.Не казвам само да носи добри уценки, а да се интересува много повече от това, което става в час. След всичко това аз и мъжа ми се уверихме в действието на Пръстена от Атлантида и сме безкрайно благодарни за това, че имахме възможност да получим безценната му помощ.
Силвия Миланова 43г. от София
пръстенът от атлантида върна успешния бизнес на семейството ми
тибетските капки накараха акнето ми да изчезне
Имам проблеми с акнето още от 12 или 13 годишна.Както тези от вас които са имали същия проблем знаят, това не просто дерматологичен проблем.Дълбоко свързано е и със самочувствието особено когато става дума за деца в пубертета.Не искам да си спомням колко пъти съм била обиждана заради това и колко пъти съм се самосъжелявала когато остана сама със себе си.Още от малка опитвах много видове лечения.От рекламираните по телевизията серии от препарати до парни бани и козметични салони.Някои от тях помагаха но след известно време всичко започваше от начало.По късно разбрах, че всичко се дължи на това, че хормоналният статус на тялото ми не е бил дефиниран.С течение на времето и особено след като премина пубертета вече като че ли се бях примирила, че няма да се справя.Надявах се, че ще изчезне от само себе си както стана с други мои приятелки със същите проблеми.Интересното е, че не стана така.Един ден майка ми ми разказа за чудодейната сила на ТИБЕТСКИТЕ КАПКИ НА ЖИВОТА.Разказа и за това как една нейна колежка имала друг здравословен проблем който успяла да реши с помощта им.Честно казано не бях особено въодушевена от тази идея но се съгласих да опитам.Странното е, че в началото сякаш се получи анти ефект но след десетина дни почувствах сериозно подобрение. От друга страна започнах да се чувствам по енергична от преди.Това ми позволяваше да върша работата и ежедневните си задължения по много по ефективен от преди начин.След още някоя и друга седмица кожата на лицето и особено гърбът ми бяха станали вече неузнаваеми.Все по-често започваше да ми се случва стари мои приятели или съученици да ме питат при кой козметик ходя.Още малко след средата на тримесечния курс на лечение с ТИБЕТСКИТЕ КАПКИ НА ЖИВОТА лицето ми беше напълно изчистено, а на гърбът ми имаше само няколко съвсем незабележими трапчинки.Вече имах съвсем друго самочувствие.Имам чувството, че момчетата ме гледат по съвсем друг начин от преди.
Деница Жекова от София 18г.
Оправих се след тежка травма и давам по-високи постижения в спорта благодарение на Тибетските капки на живота
Тибетските капки на живота ме вдигнаха на крака след две дислокации на коляното и сега давам значително по-високи постижения на стадиона.
Професионален лекоатлет съм и преди година и половина получих дислокация на коляното.Възстановяването премина изключително трудно - с операция и невероятни болки. За четири месеца се възстанових и започнах лека-полека да се връщам към режима си на тренировки.Проблемът беше, че дори и дори при статични упражнения изпитвах остра болка, подобна на тази след травмата. Докторите заявиха, че проблемът е в отслабените ми ставни връзки.Предупредиха ме, че има опасност от същата травма в близко бъдъще. Тогава майка ми поръча за мен Тибетски капки на живота. Погледнах на тях с насмешка и изобщо не започнах курса.
За съжаление обаче медиците се оказаха прави - преди половин година пак получих изместване на коляното.Сигурен съм, че ТИБЕТСКИТЕ КАПКИ НА ЖИВОТА, които имах отдавна, но не пиех, втория път ми помогнаха да се възстановя невероятно бързо. Сега всичко премина за около петнайсет-двайсет дни. Лекувах се в домашни условия и ми се струваше, че това не е същата, травма която бях преживял сравнително скоро. На контролния преглед при лекаря, който ме следеше и първия път, той не повярва, че всичко е приключило толкова бързо. Върнах се към тренировките, а острите болки след първата травма този път ги нямаше. Освен това започнах да постигам и по-добри спортни резултати. Радвам се, че успях да почувствам силата на ТИБЕТСКИТЕ КАПКИ НА ЖИВОТА - те ми помогнаха буквално да си стъпя на краката. Сега съм като "зареден" с енергия, издръжам на много повече натоварвания в залата и на стадиона. Двама от моите приятели в отбора също си поръчаха капките профилактично. В момента са в началото на курса/ пият ги от три седмици/ и вече дават значително по-високи резултати.
Петър Райковски 27г. от Пловдив
пръстенът от атлантида ме спаси след загубата на съпруга ми.
Със съпруга си бяхме заедно повече от 23 години. В края на миналата година се случи най-ужасното нещо в моя живот- той загина на място при жестока катастрофа. След неговото погребение просто не бях на себе си .Смятах, че всичко е загубено и че няма никакъв смисъл да живея! Въпреки прекрасната ми дъщеря, която ми оказа невероятна подкрепа след ужасната загуба.
Преди около три месеца заедно с другите прекрасни неща, с които се опитваше да ми помогне, тя ми подари и ПРЪСТЕНЪТ ОТ АТЛАНТИДА. Разказа ми за силите, които това малко парченце метал съдържа в себе си.В началото не проумявах как този красив пръстен ще ми помогне да стъпя на краката си.Бях убедена, че дори времето няма да може да ми помогне да изляза от депресията, в която бях изпаднала. Като сложих пръстена, от някъде като че ли изникна светлинка, жизнерадост, сили и воля за успехи в ежеднтевието. Малко по малко започнах да се връщам към обикновените неща от живота, който водих преди катастрофата. Наскоро моя приятелка психиатър сподели, че бързото ми възстановяване и било голяма изненада и за нея.
От месец дори се захванах да управлявам фитнеса, който съпруга ми притежаваше. Преди неговата загуба никога не съм си представяла, че бих могла да се справя с нещо толкова сложно като мениджмънта на салона. Всеки ден се научавам да се справям с по-нови и по-големи препятствия. Приятелките ми също са изненадани колко успешно се уча да бъда самостоятелна.
Мъката ми все още е огромна, но усещам, че с мен има нещо, което ме зарежда енергия и не може да се обясни с думи. Просто знам, че ПРЪСТЕНЪТ ОТ АТЛАНТИДА наистина ме дарява със силата си и че ако не беше той, нямаше да се справя с болката след погребението - ако не никога, то поне не за толкова малко време.
Деница Илиева,48г., Варна.
