Благодарение на Тибетските капки на живота си възвърнах здравия сън още в началото на курса. След трите месеца, в които пих капките, целият ми организъм бе подсилен и освежен, никога досега не съм се чувствала изпълнена с толкова енергия, надежда и жизнерадост.
Проблемите започнаха, когато се преместихме се в София заедно със съпруга ми и 4-годишния ни син преди година и половина. Още с пристигането ни започнах да имам проблеми със съня. В началото си помислих, че се дължи на преместването и че е нещо нормално. С течение на времето обаче вместо да се подобря, се получи точно обратното. Когато реших да започна тримесечния курс на лечение с Тибетските Капки на живота, със съпруга ми се бяхме притеснили сериозно, защото безсънието вече беше започнало да се отразява сеиозно и на други аспекти от живота ни. Може би след около пет до десет дни, след като започнах да приемам Тибетските Капки обаче, сънят ми взе да се възвръща. Заедно с това се чувствах изпълнена с енергия - така добре не се бях чувствала отдавна. След около две-три седмици вече усетих и други сериозни подобрения - ;ялостно освежаване, засилване на паметта, изчезна и предишната ми перманентна умора.
На курса с Тибетските капки се реших, защото знаех, че ако отида на лекар, щяха да ме пратят на психолог или психиатър и щяха да ми предпишат някакви приспивателни. Капките ми ги прпоръча една колежка на мъжа ми, с която от доста време си говорим за разни алтернативни методи на лечение. Както тя, така и аз сме склонни да вярваме ,че Тибетската медицина и някои други нетрадиционни методи са много по-полезни от традиционните. След като приключих курса с капките, двамата с мъжа ми решихме да ги поръчаме отново, но този път само профилактично за него. Малко след като започна да приема приготвените за него капки, той сподели, че усещането е превъзходно - идваха му сили, организмът му се изчистваше. В момента и двамата се чувстваме в отлично здраве, но освен това се променихме и вътрешно. Сега цялото семейство води много по-здравословен начин на живот.
Росица Милева, 28г., Враца
тибетските капки се справиха с безсънието което ме мъчеше половин година
Пръстенът от атлантида ми помогна да уредя живота си в чужбина
Направих два неуспешни опита да уредя живота си извън България.Първият от тях беше след като завърших гимназия през 2002г.Тогава се опитах да се уредя на работа в Испания.Може би от части това ,че тръгнах без почти никакви пари и без никой който да ме посрещне там и най-важното -не знаех езика -бяха причините поради които се наложи да се върна безславно.Две години по-късно през 2004г заминах на бригада за бране на плодове в Гърция.Бях слушала за всичките нечовешки условия на които подлагат берачите(особено ако са от България)и си мислех ,че заради парите които бяха обещали ще мога да ги превъзмогна но се указа ,че грешах.Това беше вторият ми неуспешен опит.
Две години по късно ,вече през 2006г.заминах при една от най-добрите ми приятелки от детинство ,която се бе омъжила за едно момче от Англия.За пръв път нещата потръгнаха доста добре.Два месеца след пристигането си вече имах собствена квартира и работа и най-важното вече не дължах никакви пари на никой.Точно тогава обаче късметът ми се обърна и се наложи да се върна в България тъй като майка ми беше получила сериозни здравословни проблеми и нямаше кой да се грижи за нея.Беше минала някъде около година от както се бях върнала от Англия когато един от най-добрите приятели на баща ми ми подари пръстенът от атлантида.Спомням си ,че ми разказа ,че пръстенът имал силата да пази собственика си от отрицателни енергий и други подобни ,но въпреки ,че приех да го нося не се надявах да ми помогне за каквото и да било ,особено след лошия късмет които продължаваше да ме преследва. Изненадващо ,но някоко седмици след това майка ми вече чувстваше сериозни подобрения.Точно по това време получих обаждане от приятелката си в Англия ,че се търси момиче за работа ,като условията и заплащането бяха много добри.Точно тогава и двете с майка ми решеихме ,че това е още един шанс да постигна нещо повече и реших да замина.Имаше обаче проблем с това ,че в този момент просто нямаше от каде да намеря парите за заминаването.И точно когато си мислех ,че нищо няма да се получи спечелих наградата на една телевизионна игра.Спомням си ,че парите бяха точно толкова колкото ми трябваха за да си покрия разноските по пътуването .В този момент вече знаех ,че пръстенът има нещо общо със всичките хубави неща които ми се случваха.След като пристигнах на острова се оказа ,че работата ми е да се грижа за майката на един от приятелите на мъжа на приятелката ми.Жената се държеше с мен като със собствена дъщеря.Често пъти се случваше да получавам от нея адски скъпи подаръци които дори ми беше неудобно да приема ,въпреки ,че синът и казваше ,че щом такава е волята на майка му значи трябва да ги приема.Най-хубавото нещо което ми се случи обаче е това ,че намерих едно прекрасно момче с което се чувствам просто невероятно.Сега като погледна назад и си дам сметка за нещата които ми се случиха през годините съм сигурна ,че пръстенът от атлантида има голяма роля в хубавите неща които ми се случиха ,а и съм сигурна ,че ще продължават да ми се случват.
Марина Димитрова на 24г. от своге.
пръстенът от атлантида ми помогна да постигна по добри резултати в училище
Както всички останали момичета на моята възраст, така и аз си мислех,че да имам за интимен приятел момче с две или три години по-голямо от мен ще ми помогне да се представя в много по-различна светлина от тази в която съм успявала да го направя винаги преди.Мнението на съучениците ми и въобще на момичетата и момчетата от моя випуск или тези които ме познават е ,че аз съм от тези момичета които не биха могли да направят нещо запомнящо се.От моя гледна точка винаги съм се опитвала да се представям добре в училище спрямо оценките си и да не се замесвам в излишни неприятности.Нещо от което мама и татко винаги са били адски доволни и дори горди с мен като се има предвид постъпките на една от най-добрите ми приятелки и съученички по това време-Деси,която във втория срок на десети клас не се беше прибирала в рамките на една седмица вкъщи и родителите и бяха изпаднали в истинска истерия и бяха свикали родителска среща специялно по въпроса на която беше станало ясно,че Десислсава е била в апартамента на едно момче от единадесети клас на което родителите са били заминали в чужбина.Спомням си ,че тогава Деси беше наказана да пише допълнителни класни работи всеки час по литература и по математика но мнението на съучениците и на тези които бяха по-големи от нас за нея беше някак си по-добро и всички като че ли изпитваха по-голямо уважение към нея.Нещо което влияе адски лошо на децата на тази възраст.Спомням си ,че тогава тя започна да завързва контакти с по-големите от нас ученици.За мен и съучениците ми това беше постижение което бе достижимо само за най-готините деца от класа ни.Точно тогава ,когато се почувтвах така сякаш няма нищо оригинално и интересно с което да заинтригувам съучениците си и най-вече момчето с което имах връзка,майка ми ми даде да нося пръстенът от атлантида.Спомням си, че в първия ден в който мама ми го даде дори не исках да го сложа но тъй като видях в очите и че тя найстина държи да го сложа и понеже не исках да се караме,а и плюс това изглеждаше готино реших ,че е по добре да си го сложа . Спомням си ,че първия ден в които носех пръстена реших ,че ще се подготвя за контролното което имах на следващия ден(нещо което беше обичайно за мен)Имах чувството ,че някак си навлизах много по-лесно в учебника и ми беше много по-лесно да възприемам учебния матерял.На следващия ден изкарах отличен.Бях адски доволна тъй като бях прегледала само една малка част от матеряла на който знаех ,че ще ни изпитват и на следващия ден се бяха паднали точно въпросите за които се бях подготвила. Тогава обаче още не съм си и мислела ,че пръстенът има нещо общо със начинът ми на подготовка за контролното.Усетих най-голямата промяна в себе си може би две или три седмици след като си сложих пръстена за първи път.Деня в които изкарах отлична оценка на контролното сякаш беше някак си специялен.Имам чувството ,че след този ден започнах да възприемам учебния матерял по които и да е предмет по различен начин.Винаги съм усещала точните науки като математиката,физиката и химията като науки за които ми е приятно да се подготвям и отличните оценки не са изненадвали нито учителите нито родителите ми или пък мен самата.Беше ми адски интересно ,че науки като биологията ,историята и географията които винаги са ме затруднявали ,но сега започнаха да ме привличат по някак си непознат,но адски интересен за мен начин.Започнах да изпитвам същото удоволствие което изпитвах при подготовката си например по математика докато се подготвям и по география.Както класният ни ръководител ,така и всички преподаватели които преподаваха на класа ни забелязваха моя напредък.Изведнъж това се превърна в най-интересното нещо което бих могла да постигна на тази крехка възраст.Дадох си сметка ,че `така нареченият приятел на моята съученичка Силвия `не е искал нищо друго освен да се възползва от девственоста и и с това да се хвали пред свойте приятели.Ситуация идентична със ситуацията с момчето което харесвах аз.Тогава си казах,че ще бъде много по-добре да се съсредуточа в уроците които ми предстоят и тъй като много от съучениците ми ме смятат за добър пример за тях поне да им покажа нещо което би могло да бъде полезно както за мен,така и за тях.Започнах да подържам приятелски отношения с много по-големи от мен ученици без изобщо да се стремя към това.Ако това се беше случило само преди година бих направила всичко за да може да ме видят колкото се може повече хора ,че се мотая с по-големите от мен.Мисля ,че големите харесваха точно тази черта в мен,че колкото и подкрепа да получавах от тях никога не злоупотребявах с това и когато имах проблем с някои от връсниците си винаги се оправях сама без да намесвам някой от тях.Най-важното нещо което успях да променя беше самия начин по който се държах.От неуверено момиченце което се опитвше да възприема поведението на по-големите от него момичета,което не се знае до каде щеше да ме доведе се превърнах в самуоверена млада дама която осъзнава ,че би могла да бъде полезна на своите съученици с примера които им дава.А този пример е, че те биха могли да бъдат харесвани от другите дори ако си учат уроците и вършат неща с които биха били полезни за самите себе си.
След като завърших гимназия бях приета в софииския университет с специялност право.Бала ми беше максимален,оценките ми по история бяха най-важни.
Мирослава Цветанова на 21г. от София
проблеми с простата-проблем с който капките се справиха
Както много други мъже ,така и аз получих доброкачествено уголемяване на простатата.Това се случи преди ок лко 2 години.При мен се появиха няколко от симптомите показващи проблем с простатата.Започнах да ходя по прегледи.Подложих се на `ректално туширане `(мъжете които имат като моя проблем знаят какво имам предвид), Урофлоуметрия за преценка на струята и силата на уринния поток.Направиха ми още куп изследвания.Една година откакто разбрах за уголемяването на простатата ми се получи остра задръжка на урината в пикочния мехур,а два месеца по-късно получих хронична бъбречна недостатъчност.Спомням си ,че тогава лекарят които се занимаваше с моя случай ме предупреди ,че вече е наложителна оперативна намеса или ТУРП - трансуретрална резекция на простатата.Съпругата ми ,която се занимава с различни начини на алтернативна медицина ме посъветва да опитам от тибетските капки на живота и аз се съгласих .Отначало не бях много добре настроен към неща от такъв тип особено след страданията които съм изпитал но започнах да изпитвам невероятни подобрения. .В началото си спомням,че усетих странен прилив на енергия,който ме караше да се чувствам значително по-добре.Това ми даваше възможност да прекъсна заседналия си начин на живот който водих до тогава.отначало започнах с по леки физически упражнения,сега на пример правя по 800 до 1000м на стадиона.Когато ходя при роднини на село се включвам усилено в земеделската изнурителна работа,нещо от което се плашех преди.Сега без усилия се храня с много по-здравословни неща ,за това докторите ме бяха предупредили още в началото но ми беше трудно, да оставя чашката и животинските мазнини например.Уринирането ми се подобри значително може би 15-20 дена след като започнах курса с тибетските капки,но сега усещам ,че те помагат цялостно както на организма така и психиката на човека.Сега се чувствам много по пълноценен във всяко едно отношение,както не съм се чувствал може би от 15 години.Може да се каже ,че капките ми позволиха да се вслушвам в тялото си много повече от колкото преди.
Мирослав Арнаудов-52г от София
Остлабнах и станах нов човек с Тибетските капки на живота
От много малка съм предразположена към надебеляване, въпреки че всичките ми роднини са слаби. Опитвах какво ли не, за да постигна хубава фигура, но само Тибетските капки на живота ми помогнаха трайно.
Проблемите с килограмите започнаха да ме притесняват, когато се преместихме в София и навърших 13 години.Като нова ученичка и особено от провинцията, често ставах обект на присмех от съучениците си. Започнах да се опитвам да ограничавам храненето и да спортувам по-усилено, когато станах на 15-16г. За съжаление обаче всеки път, след като успявах да сваля някакви килограми, се получаваше едно отпускане и отново ги бързо. С времето и с несполучливите си опити да отслабна като че ли започнах да се примирявам. Започнах да си мисля ,че съм неспособна да се справям, както с този, така и с много други проблеми. Самочувствието ми беше адски ниско, често изпадах в депресии, а това ме караше да поглъщам все по-големи и по-големи количества храна. След като завърших гимназия, качих още килограми и стигнах до 100-105кг, което при ръста ми от 168см беше адски много. Появиха се и проблеми със сърцето, бях неспособна да извършвам дори и лека физическа работа.Просто се превърнах в едно болно момиче.През ноември месец 2008г., след като бях опитала безброй начини да отслабна, една приятелка ми разказа за Тибетските капки на живота. Поръчах ги и само няколко дни, след като започнах курса с тях, усетих силен прилив на енергия, почувствах се много добре. Това ми помогна да започна и съвсем различен режим на хранене с по-здравословни храни, много повече витаминии др. Месото, мазнините, както и захарта, които преди ми доставяха най-голямо удоволствие, сега бяха силно ограничени. Друго важно нещо, което успях да променя, беше ,че си изградих точен режим на хранене по часове - нещо, с което определено не можех да се похваля преди това.
До Нова година бях успяла да сваля 14кг. и вече спортувах във фитнеса и правех упражнения вкъщи. Бях започнала да водя много по-динамичен живот и освен от килограмите бях започнал да се освобождавам и от някои от комплексите, които съм имала цял живот. До февуари свалих 20 кг.В момента теглото ми е около 70кг. и има още какво да се желае за външния ми вид. Признавам обаче, че съм адски доволна от Тибетските капки на живота, защото благодарение на тях успях да постигна огромна промяна към по-добро в живота си. Сега вече съм много по-организирна, по-освободена - с две думи съм по-динамичен човек. Убедена съм ,че без капките нямаше да успея да постига всичко това.
Росица Милева 23г.Велико Търново
