Пръстенът от атлантида ми помогна да уредя живота си в чужбина

. 12 май 2009, вторник
  • Agregar a Technorati
  • Agregar a Del.icio.us
  • Agregar a DiggIt!
  • Agregar a Yahoo!
  • Agregar a Google
  • Agregar a Meneame
  • Agregar a Furl
  • Agregar a Reddit
  • Agregar a Magnolia
  • Agregar a Blinklist
  • Agregar a Blogmarks


Направих два неуспешни опита да уредя живота си извън България.Първият от тях беше след като завърших гимназия през 2002г.Тогава се опитах да се уредя на работа в Испания.Може би от части това ,че тръгнах без почти никакви пари и без никой който да ме посрещне там и най-важното -не знаех езика -бяха причините поради които се наложи да се върна безславно.Две години по-късно през 2004г заминах на бригада за бране на плодове в Гърция.Бях слушала за всичките нечовешки условия на които подлагат берачите(особено ако са от България)и си мислех ,че заради парите които бяха обещали ще мога да ги превъзмогна но се указа ,че грешах.Това беше вторият ми неуспешен опит.
Две години по късно ,вече през 2006г.заминах при една от най-добрите ми приятелки от детинство ,която се бе омъжила за едно момче от Англия.За пръв път нещата потръгнаха доста добре.Два месеца след пристигането си вече имах собствена квартира и работа и най-важното вече не дължах никакви пари на никой.Точно тогава обаче късметът ми се обърна и се наложи да се върна в България тъй като майка ми беше получила сериозни здравословни проблеми и нямаше кой да се грижи за нея.Беше минала някъде около година от както се бях върнала от Англия когато един от най-добрите приятели на баща ми ми подари пръстенът от атлантида.Спомням си ,че ми разказа ,че пръстенът имал силата да пази собственика си от отрицателни енергий и други подобни ,но въпреки ,че приех да го нося не се надявах да ми помогне за каквото и да било ,особено след лошия късмет които продължаваше да ме преследва. Изненадващо ,но някоко седмици след това майка ми вече чувстваше сериозни подобрения.Точно по това време получих обаждане от приятелката си в Англия ,че се търси момиче за работа ,като условията и заплащането бяха много добри.Точно тогава и двете с майка ми решеихме ,че това е още един шанс да постигна нещо повече и реших да замина.Имаше обаче проблем с това ,че в този момент просто нямаше от каде да намеря парите за заминаването.И точно когато си мислех ,че нищо няма да се получи спечелих наградата на една телевизионна игра.Спомням си ,че парите бяха точно толкова колкото ми трябваха за да си покрия разноските по пътуването .В този момент вече знаех ,че пръстенът има нещо общо със всичките хубави неща които ми се случваха.След като пристигнах на острова се оказа ,че работата ми е да се грижа за майката на един от приятелите на мъжа на приятелката ми.Жената се държеше с мен като със собствена дъщеря.Често пъти се случваше да получавам от нея адски скъпи подаръци които дори ми беше неудобно да приема ,въпреки ,че синът и казваше ,че щом такава е волята на майка му значи трябва да ги приема.Най-хубавото нещо което ми се случи обаче е това ,че намерих едно прекрасно момче с което се чувствам просто невероятно.Сега като погледна назад и си дам сметка за нещата които ми се случиха през годините съм сигурна ,че пръстенът от атлантида има голяма роля в хубавите неща които ми се случиха ,а и съм сигурна ,че ще продължават да ми се случват.
Марина Димитрова на 24г. от своге.