пръстенът от атлантида ми помогна да постигна по добри резултати в училище

Както всички останали момичета на моята възраст, така и аз си мислех,че да имам за интимен приятел момче с две или три години по-голямо от мен ще ми помогне да се представя в много по-различна светлина от тази в която съм успявала да го направя винаги преди.Мнението на съучениците ми и въобще на момичетата и момчетата от моя випуск или тези които ме познават е ,че аз съм от тези момичета които не биха могли да направят нещо запомнящо се.От моя гледна точка винаги съм се опитвала да се представям добре в училище спрямо оценките си и да не се замесвам в излишни неприятности.Нещо от което мама и татко винаги са били адски доволни и дори горди с мен като се има предвид постъпките на една от най-добрите ми приятелки и съученички по това време-Деси,която във втория срок на десети клас не се беше прибирала в рамките на една седмица вкъщи и родителите и бяха изпаднали в истинска истерия и бяха свикали родителска среща специялно по въпроса на която беше станало ясно,че Десислсава е била в апартамента на едно момче от единадесети клас на което родителите са били заминали в чужбина.Спомням си ,че тогава Деси беше наказана да пише допълнителни класни работи всеки час по литература и по математика но мнението на съучениците и на тези които бяха по-големи от нас за нея беше някак си по-добро и всички като че ли изпитваха по-голямо уважение към нея.Нещо което влияе адски лошо на децата на тази възраст.Спомням си ,че тогава тя започна да завързва контакти с по-големите от нас ученици.За мен и съучениците ми това беше постижение което бе достижимо само за най-готините деца от класа ни.Точно тогава ,когато се почувтвах така сякаш няма нищо оригинално и интересно с което да заинтригувам съучениците си и най-вече момчето с което имах връзка,майка ми ми даде да нося пръстенът от атлантида.Спомням си, че в първия ден в който мама ми го даде дори не исках да го сложа но тъй като видях в очите и че тя найстина държи да го сложа и понеже не исках да се караме,а и плюс това изглеждаше готино реших ,че е по добре да си го сложа . Спомням си ,че първия ден в които носех пръстена реших ,че ще се подготвя за контролното което имах на следващия ден(нещо което беше обичайно за мен)Имах чувството ,че някак си навлизах много по-лесно в учебника и ми беше много по-лесно да възприемам учебния матерял.На следващия ден изкарах отличен.Бях адски доволна тъй като бях прегледала само една малка част от матеряла на който знаех ,че ще ни изпитват и на следващия ден се бяха паднали точно въпросите за които се бях подготвила. Тогава обаче още не съм си и мислела ,че пръстенът има нещо общо със начинът ми на подготовка за контролното.Усетих най-голямата промяна в себе си може би две или три седмици след като си сложих пръстена за първи път.Деня в които изкарах отлична оценка на контролното сякаш беше някак си специялен.Имам чувството ,че след този ден започнах да възприемам учебния матерял по които и да е предмет по различен начин.Винаги съм усещала точните науки като математиката,физиката и химията като науки за които ми е приятно да се подготвям и отличните оценки не са изненадвали нито учителите нито родителите ми или пък мен самата.Беше ми адски интересно ,че науки като биологията ,историята и географията които винаги са ме затруднявали ,но сега започнаха да ме привличат по някак си непознат,но адски интересен за мен начин.Започнах да изпитвам същото удоволствие което изпитвах при подготовката си например по математика докато се подготвям и по география.Както класният ни ръководител ,така и всички преподаватели които преподаваха на класа ни забелязваха моя напредък.Изведнъж това се превърна в най-интересното нещо което бих могла да постигна на тази крехка възраст.Дадох си сметка ,че `така нареченият приятел на моята съученичка Силвия `не е искал нищо друго освен да се възползва от девственоста и и с това да се хвали пред свойте приятели.Ситуация идентична със ситуацията с момчето което харесвах аз.Тогава си казах,че ще бъде много по-добре да се съсредуточа в уроците които ми предстоят и тъй като много от съучениците ми ме смятат за добър пример за тях поне да им покажа нещо което би могло да бъде полезно както за мен,така и за тях.Започнах да подържам приятелски отношения с много по-големи от мен ученици без изобщо да се стремя към това.Ако това се беше случило само преди година бих направила всичко за да може да ме видят колкото се може повече хора ,че се мотая с по-големите от мен.Мисля ,че големите харесваха точно тази черта в мен,че колкото и подкрепа да получавах от тях никога не злоупотребявах с това и когато имах проблем с някои от връсниците си винаги се оправях сама без да намесвам някой от тях.Най-важното нещо което успях да променя беше самия начин по който се държах.От неуверено момиченце което се опитвше да възприема поведението на по-големите от него момичета,което не се знае до каде щеше да ме доведе се превърнах в самуоверена млада дама която осъзнава ,че би могла да бъде полезна на своите съученици с примера които им дава.А този пример е, че те биха могли да бъдат харесвани от другите дори ако си учат уроците и вършат неща с които биха били полезни за самите себе си.
След като завърших гимназия бях приета в софииския университет с специялност право.Бала ми беше максимален,оценките ми по история бяха най-важни.
Мирослава Цветанова на 21г. от София