Пръстенът от Атлантида ми „даде” печеливш бизнес, най-после съм щастлив човек

. 08 май 2009, петък
  • Agregar a Technorati
  • Agregar a Del.icio.us
  • Agregar a DiggIt!
  • Agregar a Yahoo!
  • Agregar a Google
  • Agregar a Meneame
  • Agregar a Furl
  • Agregar a Reddit
  • Agregar a Magnolia
  • Agregar a Blinklist
  • Agregar a Blogmarks

Здравейте, още от много млад се занимавам с всякакви астрологични прогнози, вярвам в силата на амулетите, въобще за мен съществува един паралелен на нашия свят, в който енергийните полета по някакъв неразгадаем за човечеството(с малки изключения)начин се пресичат и това ни помага да постигаме загадъчни неща . Пръстенът от Атлантида ми доказа и в живота, че съм на прав път.
Работех в една от най-големите фирми за превоз на стоки в и извън страната. Бях назначен там веднага след завършване на техникума. Полагах големи усилия да си върша работата и се надявах това да бъде забелязано от колегите и началниците ми, въпреки, че го превех без всякаква показност. Интерсното е, че постигах все по -добри резултати и това се виждаше от заобикалящите ме колеги , но не и от по-високопоставените, от които зависеше да направя кариера. Едни по един колегите ми или бяха повишавани във фирмата, в която работехме или се преместваха на по -добри служби, а аз си оставах все на същото ниво. След промените обаче предприятието фалира и всички на длъжности равни или по-ниски от моята бяха съкратени - нещо познато за голяма част от българите. На следващото място, където започнах работа, ситуацията беше същата с тази разлика, че накрая сам напуснах. По- нататък ми се отвори възможност да се занимавам със собствен бизнес, макар и малък.Полагах много големи усилия да развивам бизнеса си , но непрекъснато се сблъсквах с проблеми, които сякаш идваха от друга планета. Накрая просто се наложи да прекратя всичко и да закрия фирмата.
После имах период, в който опитвах всякакви неща, за да постигна благополучие и статут в обществото , но нещо все не се получаваше.Пълното отчаяние дойде преди около две години. Тогава просто мислех , че никога повече няма да ми се отвори възможност за каквато и да е работа, която да осигури на мен и на семейството ми нормално съществуване. Реших да опитам като последно и отчаяно средство и Пръстенът от Атлантида - сложих си го и още в началото отношението на хората, от които зависеше това да имам възможност да рзавия някакъв бизнес, се промени определено към по-добро. Отдаде ми се възможност да се свържа с доста влиятелни хора, които се заинтересуваха от един мой стар, почти забравен бизнес проект. В най общи линии проектът беше да направя един ресторант в центъра на Монтана, на който няма да казвам името, за да не му правя реклама. Хората, с които работех, харесваха моите идеи и ми позволиха да направя нещата по начина, по който ги виждах. Искам да кажа , че ресторантът под мое ръководствос се превърна в един от най-печелившите в града, а заедно с това може да се каже , че събира отбраното общество на този малък северозападен град и всичко това благодарение на ПРЪСТЕНЪТ ОТ АТЛАНТИДА, за което съм ви наистина адски благодарен. Сега едва ли не за пръв път в живота си правя нещо, на което съм отдаден до край и това ме кара да мисля, че съм щастлив човек.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Михаил Вълчев, 48г., Монтана