По принцип съм доста скептичен когато става въпрос за неща от рода на амулети, талисмани, хороскопи, врачки, въобще сякакви неща от този сорт. Пръстенът от Атлантида обаче ме накара да променя мнението си и наистина ми върна щастието във всякакво отношение –и в любовта, и в работата.
В живота ми беше настъпил един от онези моменти ,в които сякаш нищо не е както трябва.Знаете,че по принцип всеки изпада в такива моменти(както се казва понякога си на върха - по някога на дъното)но това мое ”дъно” беше продължило вече доста време, може би няколко месеца.Имах проблеми с хората от семейството ми, сякаш очакваха да съм някои друг, може би по-добър или нещо такова.Моите отношения с прятелите също не вървяха много добре. Бях стигнал до положение да си мисля ,че никой не го е грижа за мен че всички идват при мен с някакви маски, които не ми позволяват да стигна до тях ,нито те до мен.
Същото положение беше и в работата.Тотален застой-както в професионално, така и в лично отношение.Предполагам ,че всичкия този натрупал се в мен негативизъм ме е карал да се почувствам дори по-зле и това да повлияе на отношенията с най-скъпия за мен човек -моята приятелка, с която съм вече от 5 години. По едно време започнах да се хващам, че си го изкарвам на нея за неща, за които тя няма нищо общо. Мислех дори, че тя също започва да се отдалечава от мен.Това наистина ме накара да се замисля какво се случва. Просто не можех да разбера какво се е променило в мен(не е възможно аз да съм си добре,а всички окло мен да не са в ред).
И точно тогава, около миналия ми рожден ден, Ина (моята приятелка )каза,че има нещо, което може и да помогне.Знаех ,че тя има увлечения към неща от този сорта на магически предмети, но никога до тогава не ме е занимавала с тях, защото знаеше ,че не вярвам в такива работи.Тогава една сутрин на закуска тя просто ми даде този пръстен и ме помоли да го нося. Просто я погледнах и го оставих някъде.Нещата продължиха да бъдат същите седмици след това.
После тя замина в провинцията да се види с майка си и баща и при един телефонен разговор ме попита дали нося Пръстена от Атлантида - обясни неговата сила и ме помоли просто да го сложа за няколко дни, докато си дойде и че, ако нищо не се промени, да го махна, ако искам.Спомням си ,че още на първата сутрин ме бе обхванало отдавна забравеното спокойствие, което ми се стори странно, дори плашещо, може би защото отдавна не бях изпитвал такова нещо. И тогава се случи това ,че
започнах да оправям отношенията си
с всичките ми приятели, с колегите, със семейството.Това ставаше по някакав необясним за мен начин ,тъй като толкова много време не ми се беше случвало да прекарвам топли моменти със семейството си например. А когато приятелката ми се върна,
всичко беше някак си като докоснато с магическа пръчка.
Спомням си че бях отишал да я взема от гарата и още с първия миг изпитах отдавна забравената тръпка от това да държиш в ръцете си човекът, когото обичаш. От тогава до сега нещата между нас вървят невероятно и смятаме до края на годината да се оженим. В работата получих повишение, но най-важното е, че усещам удоволствие от това, което върша и от това, че съм полезен и на други хора с работата си, а и с делата си извън нея. Ако имам възможност да помогна на който и да е, бих го направил. Просто смятам ,че пръстенът има роля в това, което се случи на мен, а и на хората около мен.
искрено ваш
Георги Момчилов, 28г., София
P.S. Много щастие и от приятелката ми. А на снимката съм на сватбата на моя най-добър приятел, когото смятам да поканя за кум на нашата с Ина.














0 коментара:
Публикуване на коментар