Такова комплексно оздравяване, както с Тибетските капки на живота, не съм очаквала изобщо. Като преценявам сега – прибягнах до тях най-вече заради изхабените си нерви. Навлизах в менопауза и преувеличимих до крайна степен всичките си страдания, които ме тормозеха от години. Към лошото зрение и засиления ревматоиден артрит се добави и напълняването.
Лекарите ми обясниха, че това е нормално за възрастта и за периода, в който навлизам.
От няколко кабинета ми изписаха две шепи лекарства, а джи-пито ме посъветва да си почивам повече. Това беше от традиционната медицина.
Извадих късмет, че моята най-близка приятелка вече пиеше Тибетските капки за рецидив на тумор на гърдата. С нея всеки ден поне веднъж се чуваме по телфона и тя споделяше колко добре се чувства от капките. Разказа ми, че се усеща цялостно подмладена, с много повече енергия от преди. А и аз самата я виждах, че се поправя бързо. С очите си я видях и как отслабва. Знаех от нея, че по време на курса трябва организмът да се разтовари от отрови, колкото може повече – поръчах капките за себе си и спрях да готвя с месо. Вкъщи всички ме подкрепиха – съпругът ми и дъщеря ми нямаха против да минем на вегетарианска диета, а майка ми го прие още по-добре заради предстоящите пости. Направих всичко възможно и намалих и цигарите до пет-шест на ден. Страхувах се само да не напълнея още повече заради намаляването от цигарите, но рискувах.
По време на курса с Тибетските капки на живота успях да намаля и кафето – минах на едно по-слабо сутрешно кафе, а през деня според указанията пиех повече течности. Много надежда и вяра в началото на курса ми дадоха и положителните изследвания на приятелката ми, които показаха, че туморът й го няма вече. Така се полу,чи и при мен. Още през първия месец зрението ми се засили значително. Лекарят се опита да обясни намаляването на диоптрите ми пак с възрастта – че късогледството минавало към нормално зрение, ако не и в далекогледство. Само че преди капките нямаше нищо такова. Освен това аз се усещах все по-подмладена. Силите ми се възвръщаха с всяка следваща седмица, близките ми се радваха, че ставам по-жизнерадостна и по-уравновесена. Това не може да се получи от възрастта и от менопаузата, нали. Ефекта на отслабването протече по-бавно, на няколко етапа, но и килограмите намаляваха. След второто шише капки бях смъкнала вече пет килограма. Лицето ми просветна, харесвах се, като се погледнех сутрин в огледалото в банята. Толкова бях свикнала с болките от артрита, че неговото оправяне го усетих между другото. Нямах нагласата, че ще мога да се спася от него. За първи път се усетих, че ревматоидният артрит отшумява, когато на преглед при кардиолог сърцето ми работеше по-добре от преди. Уврежданията от равматоидния артрит бяха намалели. В момента ми остава още половин шише от Тибетските капки на живота и болките почти съм ги забравила. За трите месеца на курса успях да променя и живота си – отървах се от здравословните страдания, хем отслабнах, хем намалих до минимум цигарите. Всички вкъщи сега се чудим дали да не продължим завинаги на вегетарианска храна. Както вижда нещата – май така ще стане, но след агнешките трапези по Великден.
Камелия Ненова, 57г., Бургас














0 коментара:
Публикуване на коментар