Световната криза удари семейната ми фирма още в началото на миналата година. Занимавам се внос на строителни материали и контрактите започнаха да гърмят един по един. Бях принуден да свия работата и да съкратя добри служители. Сложих си Пръстена от Атлантида само за лично спокойствие и самочувствие. Дъщеря ми се запали по тази идея и ме убеди да поръчаме по един пръстен за всички вкъщи.
Пръстените от Атлантида ни завариха в много тревожна ситуация. У нас не може да се разчита на коректност и масово ми връщаха поръчани от месеци партиди с материали. А на чуждите фирми не можеш да не платиш – веднага ще ти заведат дело и тръгват огромни неприятности в международни съдилища. Чувствах се затънал, на прага на фалита. Точно уреждах да взема кредит, за да се разплатя с производители от Италия, но не знаех какво ще правя със стоката. Цялата несигурност се отразяваше и на атмосферата вкъщи э-говорехме само за пари, за проблемите и как като че ли няма изход.
В първите дни, когато сложихме пръстените, не се случи нещо необичайно, но поне нямаше нито една отказана заявка и никой производител не потърси спешно плащане. И тримата – аз, жена ми и дъщеря ми, можах ме да си починем от ежедневните тревоги. Това спокойствие, което бяхме почти забравили, ни зареди с доста сили. След като измина една седмица, дойде и нова заявка за материали. До края на втората седмица само двама клиента се отказаха от поръчките си/ а дотогава бяха по десетина на седмица/. На всичкото отгоре успях да взема кредита при неочаквано добри за мен условия. Оттогава вече трети месец нещата с фирмата вървят все по-добре. E, не е както беше преди кризата, но фалитът на чука на вратата на офиса ми. През последните три седмици даже сключих няколко нови договоря за доставка на материали за строежи по морето през лятото. Явно за „морското строителство” кризата тече на по-бавни обороти.
Благодарение на Пръстените от Атлантида имам надежда, че ще оцелея и тази година в критичните условия за бизнес и въобще за живот у нас. Отношенията вкъщи отново се нормални, всички сядаме около масата ведри и си върнахме предишните семейни шеги и вицове. Вече и на тримата ни стана навик сутрин, всеки за себе си есетествено, да призове на помощ положителните енергии на Пръстена от Атлантида. Всеки член от семейството разказва за различни усещания със своя пръстен, но всички сме спокойни и уравновесени.
Димитър Шишманов, 46г., В. Търново














0 коментара:
Публикуване на коментар