Пръстенът от Атлантида „привлича” пари и любов

. 26 март 2009, четвъртък
  • Agregar a Technorati
  • Agregar a Del.icio.us
  • Agregar a DiggIt!
  • Agregar a Yahoo!
  • Agregar a Google
  • Agregar a Meneame
  • Agregar a Furl
  • Agregar a Reddit
  • Agregar a Magnolia
  • Agregar a Blinklist
  • Agregar a Blogmarks

Щастлив съм да споделя, че с Пръстена от Атлатида вече печеля хубави пари и си върнах голямата любов. Когато реших да си опитам късмета с него, наистина имах нужда от някакво чудо. Бях стигнал до дъното във всяко отношение. Едва изплащах няколко кредита, като взимах лични борчове.
Въртях се като в омагьосан кръг – взимах от едни човек, за да върна на друг, а в края на месеца бях на косъм да не събера вноските за кредитите. Това положение направи нервите ми на сол, хората около мен трудно ме понасяха. Накрая и приятелката ми не издържа и ме напусна. Тя окончателно ме събори – изпаднах в депресия, загубих съня си, стигнах до лекари и започнаха да ме тъпчат с успокоителни. За малко не посегнах и към наркотиците, беше въпрос на малко време.
Поръчах Пръстена от Атлантида точно като приказката за удавника и сламката. Така се бях забатачил, че не очаквах някакво чудо, но пък имах и мъничка надеждица за оправяне. Самият пръстен много ми хареса катко бижу, започнах да го нося с голямо удоволствие. Може би заради това приятно чувство, но още в първите дни с него някак си ми просветна. Депресията ми се поотдръпна, стана ми малко по-светло пред очите и даже започнах да се сещам и за развлечения. Вечер излизах със старата компания по кафета и по билярдни зали. Вечер след вечер пчелех дребни залози с приятели и това ми даде надежда, че късметът ми се връща. Пуснах няколко пъти тото и също спечелих някакви средни суми. Постепенно стабилизирах психиката си и малко по малко си върнах най-тежките борчове. Възвърнах си самочувствието и самоуважението и нещата ми се отпушиха. За три месеца си стъпих на краката финансово и сега нямам проблеми с кредитите. Изкарвам си добри пари, а и печалбите от игрите не са никак лоши.
С пиятелката ми имаме много общи приятели, които й говорили как съм се оправил и съм се върнал към себе си. Накрая тя предала да ми кажат да й се обадя. Щях да скоча от втория етаж от радост като чух това! Сега пак съм с нея и правим планове за морето през лятото. Искам с това момиче всичко да бъде като филм – смятам да й купя пръстен и да й предложа брак в някоя романтична нощ на плажа. Само от суеверие не смея да градя отсега планове за по-нататък. Ако всичко се развие, както е в мечтата ми, наесен ще направя два Пръстена от Атлантида за сватбени халки.

Антон Поптанев, 31г., Пловдив