Терапия на вярата при Нарастваща Луна

Терапията на вярата е използвана от най-дълбока древност за лечение, за манипулации /магии/, за самоусъвършенстване. Приложена в подходящ момент, тя може да направи чудеса за човека. Всеки човек знае какъв би искал да бъде или какво би искал да му се случи. Според астрологията двете седмици след 26 март са изключително удачни да насочим усилията си в тази посока. Сега Луната нараства и нейните енергии спомагат за успешното провеждане всякакви духовни практики.
Човешкият организъм и психика се подчиняват на звездното влияние и ритми, а когато личностните качества са активирани от най-близката до Земята планета - Луната, силата на мисълта, самовнушението и вярата са изключително ефективни. Периода между Новолунието и Пълнолунието на всеки месец може да се използва за справяне с хроничен здравословен проблем или за корекции на поведението и взаимоотношенията ни с околните.
Ето една техника, която може да бъде практикувана без проблеми и винаги дава положителни резултати:
Лягаме, отпускаме всички мускули, умствено концентрирани /това не означава нервно напрежение, а напротив - означава усещане за спокойствие и сигурност/ можем да си представим това, което желаем - да оздравеем, да сме силни или самоуверени, да сме щастливи или проспериращи.....Мислим за желанието си, представяме си нещата в детайли и можем да сме сигурни, че то непроменно ще се сбъдне. Изключително важно е първите 15 минути да не се раздвижваме изобщо. Ако издържим този четвърт час неподвижни, след това желанието ни да мърдаме само ще изчезне. Трудността при самовнушаването идва от прилива на обратните идеи на това, което желаем - задължително трябва да успеем абсолютно да се откъснем от всичко странично, да не мислим за нищо друго, освен за желанието си. Трябва да успеем да насочим вътрешните си сили към него. Отправяйки мисълта си максимално точно към желанието си, спокойно и без бързане се вдишва, като си представяме, че заедно с въздуха поемаме и силите от Вселената, които са ни необходими. Задържаме дъха си няколко мига, като вярваме, че задържаме необходимите ни енергии. Издишваме, като вярваме, че изхвърляме от себе си всичко онова, което ни пречи. Говорим на организма си меко, но настойчиво, за да го успокоим или динамизираме /според желанието си/. В началните ни много ще се учудим, когато установим, че организмът се подчинява на желанието ни или че събитията се подреждат по желания от нас начин. Когато способностите ни достигнат средно ниво / това се случва след няколко сеанса/, става откъсване на Аза от впечатленията и усещанията, които получава от външния и вътрешния свят. Човек се превръща в пасивен зрител на това, което става в него и извън него, без да взема участие. Точно това състояние, в което вече сме безпристрастни наблюдатели на случващото се с нас, е най-подходящото за целенасочено самовъздействие. Дори и колебливи в началото, усилията ни за въздействие чрез вяра винаги дават прекрасни резултати.