Спасих се от кисти на яйчника и тумор на гърдата с Тибетските капки на живота

Тибетските капки на живота ме спасиха, след като лекарите отказаха да ме оперират от две кисти на левия яйчник и тумор на лявата гърда и явно смятаха, че за мен вече нищо не може да се направи. Аз също се мъчех да се примиря, че ми е дошло времето, щом никой не иска да ме опрерира. Всички специалисти, които посетих, бяха единодушни, че на моята възраст няма да издържа операциите. Състоянието ми рязко се влоши още при първите процедури с химиотерапия, които ми предписаха. Повръщах, силите ми намаляваха, не можех да се прибера от болницата след сеансите. Внучката ми ме водеше и ме чакаше да ме прибере след тях. След петия сеанс нямах повече нито сили, нито желание за химиотерапията. Вътрешно бях си решила да спра процедурите и да чакам каквото Бог ми е отредил.
Тогава пред онкологичния кабинет се запознах с дъщерята на възрастна жена като мен, която идваше да обсъди със специалистите внезапното подобрение на майка си след курс с Тибетските капки на живота. Случаят беше почти същия като моя. Жената наближавала осемдесетте, онколозите отказали да я оперират заради възрастта, а имала също като мен тумор на гърдата и кисти на единия яйчник. Тя издържала химиотерапията да половината сеанси и прекъснала – виело й се свят и ставал все по-зле. Дъщерята на тази непозната „колежка” по съдба носеше изследванията на майка си след като тя е направила курса с капките. Присъствах и с очите си видях изумлението на лекарите от това, че според изследванията и двете огнища на злокачествени образувания се бяха стопили. Освен това дъщерята се хвалеше, че сега майка й била много жизнена и весела.
Разбира се, веднага си помислих, че
Господ ми помага в този момент –
да се срещна с дъщерята точно, когато носи добрите изследвания на майка си. Взех координатите на Диона и още вечерта внучката ми се обади да поръча капките за мен. Започнах курса след две седмици с голяма надежда, че и с мен ще стане чудото и ще оздравея. Всяка сутрин и вечер се молех на Бог да ме пощади. Нямате представа как с напредването на възрастта жаждата за живот се засилва все повече и повече. Много ми се живееше и надеждата в Тибетските капки ми дойде съвсем навреме.
Сигурна съм, че в голямата си вяра и желание за живот подсилих действието на капките. Казах си, че цял живот съм учила децата/ по професия бях начална учителка/ и в най-тажките моменти да се борят до край, та и аз сега трябва да дам всичките си сили и да оцелея. Неописуема беше радостта ми, когато още в началото на курса
започнах да усещам прилив на сили
Усещах също и как организмът ми действително се очиства от всички вредни вещества. Започнах да виждам по-добре/ а очите ми отдавна са доста слаби/. Всички вкъщи ми се радваха, но не смеехме дори да си говорим на глас, че може и да съм се оправила. Изчакахме половин месец след като приключих курса с Тибетските капки на живота и си направих пълни изследвания и всички необходими снимки. Не издържах и лично отидох, заедно с дъщеря ми, разбира се, при моя лекуващ лекар-онколог. Щях направо да излетя от прозореца на кабинета от радост, когато той погледна снимките и каза, че и
туморът, и кистите вече не се забелязват
Докторът знаеше, че съм прибягнала до алтернативна медицина и нямаше нищо против. Смяташе, че няма какво да губя, защо да не опитам и различни от традиционните методи за лечение. Сега обаче заяви, че чак такова оправяне от Тибетските капки не е очаквал. Направи ми и пълен преглед, от който констатира, че и кръвното ми налягане вече е стабилизирано до необичайни за моята възраст нормални граници. Зрението и слухфът ми също много се подобриха от курса с капките. Докторът беше много интелигентен човек и каза, че никак не го е срам да поиска координатите на Диона да разговаря за лечението с Тибетските индивидуални рецепти. Той имал и други подобни случаи на необяснимо от гледна точка на нашата медицина оправяне и искал да насочва и други болни, на които не може да помогне, към Тибетските капки на живота. Дано наистина да го направи, защото аз от октомври месец миналата година съм друг, по-здрав и по-добър от преди, човек.

Елена Кирчева, 78г., Пловдив