Оренда е думата, от която ние, съвремените българи, можем да черпим невероятна по сила енергия. Тя олицетворява магическите сили на нашите нашите деди, които се предават по наследство през вековете, откакто има българи.
На учени и невежи вече е напълно ясно, че нелечимите болести на съвремието – СПИН, рак и тези, които се задават в бъдъще, се причиняват от липсата на енергия за борба с отровите, т.е. от липса на имунитет. Днес хората са по-застрашени от всякога от загубата на жизнена енергия. Няма човек, който да не изпитва нужда от знания и техники за енергийно стимулиране
Консерванти, токсични вещества, генномодифицирани култури ни тровят чрез храната, а радиацията, стресът в ежедневието, електромагнитните излъчвания от телефони, телевизори и компютри „изсмукват” енергийния ни потенциал. Днес всички сме изправени пред необходимостгта да търсим начини за съзнателно „зареждане” с енергия за живот. Много е глупаво поради невежество да не се възползваме от познанията на предците си за попълване на енергийната си недостатъчност.
Ние българите носим в кръвта си мощни енергии, но не ги познаваме. За науката вече е доказана истина, че вибрациите на музикалните тонове и на звуците в отделните думи притежават различни по сила и вид енергийни заряди. Така за българите има една дума, която директно ни зарежда с
предаваната по наследство положителна енергия - Оренда
Оренда се е наричала магическата сила, поддържала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският дух. Предците ни са вярвали, че тази тайнствена сила можела дори да убива човек само с едно докосване. Прабългарските воини чрез специални практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът се смятали за въплъщение на тази сила и знаели тайните за нейното управление. Българите вярвали, че орендата се прехвърля от един човек на друг. Оттук произлиза и ритуалът с чашата от човешки череп. Считало се, че когато победителят пие от тази чаша, той поема орендата на победения враг.
Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги е натоварил. Бойното умение на прабългарите също било дарено от Тангра заедно с магическата сила Оренда.
Духовната сила на прабългарите, въпреки че изглежда сходна с някои източни идеи, е много по-различна от тях. Орендата на прабългарите е безспорно по-мощна, по-реална и прагматична, присъства осезаемо в живота на народа и в бойната практика на воините. Тази сила и знанието за нея достигат до нас като се предават от поколение на поколение.
"Българите са от религията на магите", пише арабският хронист от Х век Ал Масуди. Жреците на върховния бог Тангра (на древнобългарски колобри) извършвали жертвоприношения, гадаели по различни начини и владеели лечителското изкуство. Жреците-лечители шепнели специални тайни думи около запален огън, после удряли звънец и тъпани, изпадали в транс и произнасяли заклинания за пропъждане на злите духове.
Древните българи почитали неодушевени предмети и вярвали в магическата им сила
Те вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила, която не представлява винаги едно точно определено божество. Тя се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила, за която, смятали, че обитава главата и кръвта, може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно, според поверието за т.нар. оренда.
Поверието за оренда (или мана) е аналогично с основното понятие на древнокитайската философия за вътрешната енергия "Ци", така също и с понятието "Ки" при японците. При индусите то се нарича "Прана". Това съвпадение е доказателство за езотерични култове и познания с общ корен и идващи от най-дълбока древност. Ритуалът с черепите-чаши е познат също и в Тибетския езотеричен будизъм, както и в религията „Бон”.
Днес трябва да използваме по съвременни и цивилизовани начини силата на родовия си дух, която ще ни помогне да се преборим със стреса и болестите на епохата си. Достатъчно е да вярваме в мощта на нашата уникална енергия и
да вибрираме думата Оренда
с положителни мисли всеки ден. Просто сутрин или в по-важните моменти от деня заедно с молитвата към Бог можем да произнасяме отчетливо звуците на магическта прабългарска сила. С упорита практика всеки ще усети как за него самия е най-подходящо да произнася думата Оренда, за да се изпълни с енергия за успех и съзидание. Така ще се зареждаме с вибрациите, които са давали сила и на древните ни предшественици на бойното поле или в живота. Колкото по-чисто и по-ясно вибрираме думата Оренда, толкова по-силна ще бъде българската енергия, която ще се влива в нас.
Не е лошо да сме запознати и с
думите, чиито вибрации отнемат жизнеността ни
или ни натоварват с отрицателни енергии. Те са много, но най-отрицателната, най-мръсната дума е „пари”. Това словосъчетание зарежда този, който го произнася, с низки, опасни енергии и трябва да се избягва. Задължително е да свикнем да заместваме думата „пари” с всякакви нейни синоними – средства, финансии, каквото и да било друго съчетание от думи или изрази, за която се сетим.
Недобри енергии носят също и много кратките думи и имена, както и тези с натрупани съгласни, които трудно се произнасят - „кр”, „тс”, рф”, „ск” и др. Това са твърде сериозни неща. Пренебрегването на енергийния потенциал на имената и на речта е израз на невежество, което се отразява върху здравето и вътрешния баланс на всеки човек. Изобщо настъпва времето, когато като просветени хора от епохата на Водолея трябва да се обърнем към забравените древни знания, практики и принципи, спазвани в ежедневието от нашите предшественици, за да постигнем отново хармония с вибрациите на Вселената. Та нали всички сме нейни деца и не бива от глупост да се саморазрушаваме и да се противопоставяме на нейните закони.
Думата Оренда дава на българите мощна енергия
Тибетските капки ми оправиха очите и кръвното
Етикети: Тибетски капки на живота
Силно отслабналото ми зрение и опасно високото кръвно се възстановиха след курса с Тибетските капки на живота. Дотогава въобще не вярвах, че сериозни болести могат да се оправят само с билки. Опитът с тези капки преобърна всичките ми представи за медицината. Всъщност не съм имала големи проблеми със здравето си и затова не съм се замисляла за разликите и ефектите от лекарствата от аптеката и природните продукти. Не знаех нищо и за Тибетската медицина. Лекарите ме бяха убедили, че трябва да се примиря, че очите ми са силно увредени и постепенно зрението ми ще намалява все повече, а високото кръвно трябва да регулирам с лекарства всеки ден и да се пазя от напрежение и физическо натоварварне. С Тибетските капки на живота и двата ми пробема почти напълно се разрешиха Сега гледам по съвсем различен начин на билковото лечение и продължавам да подобрявам състоянието си с други допълнителни смески, които получих като приложение към Тибетските капки.
Както казах в началото, през живота си не бях срадала от сериозни заболявания до педи 1 година, когато претърпях трудова злополука. Работех като химик в голяма частна фирма и при доста голяма авария/ поради неволно недоглеждане на мой колега/ очите ми бяха засегнати и ми беше направена спешна операция.
В началото почти нищо не виждах,
постепенно за около два месеца стигнах до ниво да виждам образи и предмети размазано. Цветовете различавах много слабо. Специалистите,които ме оперираха, казаха, че при напълно спокоен живот от сега нататък има малка надежда за още леко подобрение. С вързарстта обаче зрението ми щяло все повече да се влошава. От шока и от притесненията покрай операцията и уврежданията на очите започнах да вдигам кръвното до опасни граници – над 200 горно. Изобщо аз и близките ми се ориентирахме да приемем факта, че фаталната авария ме е направила инвалид. Виждах как съпругът ми и двете ни деца не са готови да поемат стреса от този светкавичен обрат с мен. Родителите ми вече са възрастни и също се предадоха на отчаянието. И в тяхно лице не можех да разчитам на подкрепа.
В това състояние на ужас при мен дойде да ме види колежка от фирмата, която беше намерила кооридинатите на Диона и ми разказа за Тибетските капки. Поръчах си ги без всъщност да се надявам на оправяне. Посъветвах се дипломатично и с лекари. Тяхното мнение беше, че от опита с капките състоянието ми няма да се влоши, но и те не очакваха напредък от тях. Към схемата за приемането на Тибетските капки имаше приложена и допълнителна билкова рецепта с различни дози от всяка билка, които били съобразени точно с моя организъм и моето състояние. Почудих се как са определени дозите и билките без да съм прегледана лично, но реших да опитам всичко, което пишеше. Към схемата за капките се казваше по време на курса да не се натоварвам също и с пушене и пиене на алкохол и силни кафета. Това ме стимулира значително да намаля цигарите – заради притесненията за здравето бях започнала да пуша страхотно моного, над 2 кутии на ден.
Кръвното ми се нормализира още докато взимах Тибетските капки.
Първо го почувствах сама по това, че изчезнаха главоболието, виенето на свят и стягането във врата ми. Възвърна се естественият цвят на лицето ми, вече не бях силно зачервена. Започнах да си меря кръвното редовно и се уверих, че нормализирането е трайно. Така че откакто направих курса с Тибетските капки през май, вече не вдигам кръвно.
Зрението тръгна към оправяне седмица след курса
Образите все повече се изясняваха и различавах по-добре цветовете. От май досега този процес на възстановяване на зрението ми продължава. Подобрението ме амбицира да направя и допълнителната билкова рецепта, която усещам че също много ми помага. Подобрението ми върна надеждата, че ще се възтановя и реших занапред да променя изцяло начина си на живот и хранене. Вече разбрах колко са важни тези неща. В момента съм намалила до минимум пушенето и са опитвам да мина на вегетарианска храна. Лекарите не могат да дадат обяснение за възстановяването на функциите на очите, които са били засегнати, според тях, необратимо.
Може би най-важният резултат от лечението с Тибетските капки на живота и с допълнителните билки е, че освен възвръщането на моята надежда и оптимизъм, отношенията вкъщи също тръгнаха към това, което бяха преди злополуката с мен. Децата ми се радват, съпругът ми показва хубави чувства към мен и признава, че се е чудил дали ще може да продължи да живее с мен след аварията. Сега той даже изпитва вина и си личи как се стреми да ми угоди за всичко. От началото на 2009-а даже ще започна нова, макар и по-лека и по-лошо платена работа – а бях минала на ТЕЛК и имах пенсия по инвалидност Първа група с придружител.
Много съм благодарна и ще популяризирам пред близки и познати занапред качествата на Тибетските капки на живота.
Гергана Павлова, 46г., Бургас
