Кистите на яйчниците ми изчезнаха от Тибетските капки на живота

. 18 ноември 2008, вторник
  • Agregar a Technorati
  • Agregar a Del.icio.us
  • Agregar a DiggIt!
  • Agregar a Yahoo!
  • Agregar a Google
  • Agregar a Meneame
  • Agregar a Furl
  • Agregar a Reddit
  • Agregar a Magnolia
  • Agregar a Blinklist
  • Agregar a Blogmarks


Бях с насрочена дата за операция от кисти на яйчниците, но с Тибетските капка ни живота те изчезнаха. Когато ми откриха кистите, лекарите заявиха, че веднага трябва да ги махнат, за да не плъзнат разсейки по цялото ми тяло. Лошото при мен беше, че имах кисти и на двата яйчника. Налагаше се да ми правят две или повече операции. Това означаваше най-малко два – три месеца да прекарам по болниците, без да имам сигурност, че ще се възстановя напълно. Болките бяха много силни, не можех да спя и нямах друг избор, освен да се подложа на операциите. Лекарите още повече ме изплашиха след като взеха проба от кистите – казаха, че са злокачествени, но хистилогичните изследвания след операциите щели да кажат най-категорично точно какви са кистите.
Преживях стрес, който не пожелавам на никого
Вътрешно започнах да се прощавам с близките си, когато мъжът ми намери връзка с Диона. Тя ми предложи комплексно лечение чрез пречистване на биополето и на физическо ниво- с капките. В онзи момент, преди шест месеца, се чувствах толкова изтощена психически, че не можех да преценявам адекватно. Единственото, за което можех да мисля, бяха кистите, от които мога да умра. Все пак мъжът ми ме убеди да изчакаме месец преди да се оперирам и през това време да направя курса с капките на Диона. За другото пречистване нямах сили да мисля и не можех да си го представя.
Личният ми лекар се изненада, че искам да забавя първата операция, но все пак ме и успокои, че един месец не е фатален в моето състояние. През десетината дена, докато чаках капките да се приготвят, вкъщи успяха и малко да ме успокоят. Прочетох и литература за връзката между начина на мислене и здравето. Направих генерална преоценка на живота си и на отношенията ми с хората. Прозрях колко много грешки съм правила и как съм се тровила с недоволсво от какво ли не и с отмъстителни мисли.
Започнах даже и всеки ден да се моля, нещо, за което дотогава и през ум не ми минаваше. Започнах да схващам колко е необходимо човек да моли за прошка и да осъзнава недостатъците си.
Към курса с капките подходих много сериозно и с голяма надежда,
но дълбоко в себе си не можех да си представя как от тях ще ми се оправи положението с кистите. Отидох на преглед седмица след приключването на курса с Тибетските капки. Чувствах се добре, общият ми тонус беше идеален, но все пак не вярвах да има някаква промяна с кистите. Онкологът, който ме прегледа на видеозон, в началото беше по-стреснат и от мен. Каза, че на вижда предишните кисти, които трябваше да се изрежат на операциите. Туморите се бяха смалили значително. От размери колкото орех и двете бяха станали като зърна от кафе. Мъжът ми, дъщеря ми и зетят, които чакаха отвън, ме грабнаха и ме закараха веднага в ресторант да полеем хубавата новина.
Онколозите бяха доста любопитни какво съм направила, за да намалеят така кистите, но изобщо не приеха насериозно обяснението за Тибетските капки. Дори не пожелаха да им опиша подробно цялата схема. Заключиха, че не искам да им кажа истината, защото кисти нямало как току така да намалеят от някакви капки.
За един месец
след курса с Тибетските капки, на втория преглед на екрана на апарата вече не се виждаха изобщо кисти.
Целият ужас за мен и за семейството ми беше преминал.
Докато свиквах с това чудо, което стана с мен, зет ми също реши да пробва капките на Диоина заради високото си кръвно. Още докато ги пиеше, на петия-шестия ден кръвното му вече беше абсолютно стабилизирано. После и останалите вкъщи – мъжът ми и дъщерята направиха по един курс с предписаните за всеки поотделно капки. Резултатът е, че цялата фамилия сега сме здрави, изчистени и подмладени.
Покрай тревогите за кистите и преоценката, която си направих, вече се опитвам да се променя и отвърте – душата си. Много по-леко се живее с добри помисли и с хубаво отношение към хората наоколо. Твърдо съм взела решение да си направя и пречистване на биополето, за да мога да продължа живота си като по-добър и по-извисен духовно човек. Няма нещо по-приятно от това, да си легнеш здрав и с чиста съвест, че не си направил лошо и не си пожелал злото на никого.

Дарина Петелкова, 47г. Варна